Йосифова, Екатерина

Екатерина Петрова Йосифова (4 июня 1941[1], Кюстендил[1] — 13 августа 2022[2]) — болгарская поэтесса.

Екатерина Йосифова
болг. Екатерина Петрова Йосифова
Дата рождения 4 июня 1941(1941-06-04)[1]
Место рождения
Дата смерти 13 августа 2022(2022-08-13)[2] (81 год)
Гражданство (подданство)
Образование
Род деятельности поэтесса, учитель, журналистка, драматург, редактор
Язык произведений болгарский
Награды
Премия Ивана Николова[вд] (1999, 2010) Премия имени Христо Данова (2004) премия Николая Кынчева[вд] (2014) орден «Кирилл и Мефодий»
Логотип Викисклада Медиафайлы на Викискладе

Биография

править

Родилась 4 июня 1941 года в Кюстендиле[3]. Училась в родном городе, среднее образование закончила в Софии, в 20-й школе «Тодор Минков». Окончила факультет русской филологии Софийского университета (1964)[3]. Работала педагогом в Дупнице и Кюстендиле (1968-1970), журналистом в редакции «Звезды» (Кюстендил) (1971-1972), драматургом в Кюстендильском драматическом театре[болг.] (1972-1981), заведующей кафедрой поэзии и главным редактором литературного альманаха «Струма» (1981-1990). Есть дети: сын и дочь.

Её стихи переведены и опубликованы в антологиях и литературных изданиях в Австрии, Великобритании, Германии, Греции, Индии, Италии, России, США, Турции, Венгрии, Франции и др., а её книга «Ничего нового» издана в Северной Македонии, 2003, изд. Аист, Скопье.

Умерла 13 августа 2022 года[4].

Признание и награды

править

Является лауреатом следующих премий и наград:

В 2001 году присвоено звание Почётного гражданина Кюстендила[болг.].

В конце января 2010 года кафедра нового болгароведения Нового болгарского университета организовала Национальную научную конференцию «Екатерина Йосифова в болгарской литературе и культуре»[8].

Библиография

править
 
Екатерина Йосифова получает поэтическую премию «Иван Николов[болг.]» за сборник стихов «Эта змея», 22.12.2010

Поэзия

править
  • „Късо пътуване“, 1969
  • „Нощем иде вятър“, 1972
  • „Посвещение“, 1978
  • „Къща в полето“, 1983
  • „Имена“, 1987
  • „Подозрения“, 1993
  • „Ненужно поведение“, 1994
  • „Малко стихотворения“, София: Стигмати, 1998, 62 с.
  • „Нищо ново (100 стихотворения)“, Пловдив: Жанет 45, 2001, 128 с.
  • „Нагоре-надолу“, София: Факел, 2004, 82 с.
  • „Ръце“, Пловдив: Жанет 45, 2006, 71 с.
  • „Тази змия“, Пловдив: Жанет 45, 2010, 68 с.
  • „Тънка книжка“, Пловдив: Жанет 45, 2014, 39 с.

Книги для детей

править
  • „Истинска приказка за Поли“, 1994
  • „Легенда за магичния певец“, 2000

Источники

править

Примечания

править
  1. 1 2 3 4 https://bntnews.bg/news/pochina-poetesata-ekaterina-yosifova-1204406news.html
  2. 1 2 https://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=127
  3. 1 2 3 4 5 Мариана Тодорова, „Екатерина Йосифова“ Архивная копия от 28 июня 2022 на Wayback Machine, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  4. Почина голямата българска поетеса Екатерина Йосифова (недоступная ссылка)
  5. Петрана Петрова, „Тънка книжка“ на Екатерина Йосифова с наградата за поезия „Николай Кънчев“ за 2014“, azcheta.com, 7 декември 2014 г.
  6. „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“, сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
  7. „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“ (снимки), сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
  8. Програма на Националната научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 19 януари 2010 г.

Ссылки

править
Интервью